Има и такава любов – когато сме построили огромните кули на

Има и такава любов – когато сме построили големите кули на очакванията и упованията, влагаме голяма сила, единствено с цел да разберем, че всичко това е неефикасно. Сърцето се разрушава на милиони късчета и си задаваме въпроса за какво не се получи...

Да, постоянно бъркаме в любовта. Избираме хората съгласно уроците, които би трябвало да научи нашата душа. Не можем просто да се променим, да си отворим мозъка и да ремонтираме вътре каквото е нужно. Това може да се случи единствено тогава, когато останем уединено със съжалението си. 
Може би това не е тъкмо неточност, по-скоро нужда да разберем кои сме, по какъв начин обичаме, какво ни е нужно от любовта. Има и такава обич, която желаеме да върнем. Но това не трансформира обстоятелството, че един път тя ни е разрушила сърцето.
Работата е там, че ни би трябвало огромна неточност, която ще ни приближи до огромната обич на живота ни. Необходимо е да се разбием на части, с цел да разберем по какъв начин да се сглобим още веднъж. 
Често тази огромна неточност са връзки, които въобще не е трябвало да почваме или е трябвало да си тръгнем от тях доста по-рано. Ние не сме го създали, само че не тъй като онази обич е била ориста ни. А тъй като без нея ние в никакъв случай нямаше да разберем какво е същинската обич.
Винаги имаме избор дали да останем във връзката и това значи непрекъсната битка на характери и идеали. И колкото и да се надяваме, че този път всичко ще приключи по различен метод, това не се случва.
Защото не ни е писано. И на неверната връзка не ѝ е писано. Грешката ни би трябвало да завърши, най-често много горчиво, напряко пагубно тежко. Целта ѝ е да ни разбие на части и да хвърли предизвикателство на визиите ни за обич.
Трябва да си зададем въпроса какво не потегли както би трябвало, какво е в действителност за нас любовта. И това не се случва за една нощ, а до момента в който не осъзнаем истината и не спрем да се крием от нея.
Докато не стигнем до положението, в което знаем и усещаме, че можем да подарим на някого любовта си, само че също по този начин можем да си тръгнем с гордо вдигната глава и с убеденост, че ще намерим достойната за нас връзка.
Защото Любовта на живота ни ни чака. 
И когато я срещнем, към този момент няма да се питаме за какво ни се наложи да преживеем толкоз любовни премеждия. 
Тази Любов ще пристигна, когато в действителност повярваме, че заслужаваме това, което желаеме. Всичко ще е друго. И ние ще сме разнообразни, претърпели към този момент мъчителната разлъка, ще се отнасяме към нея по различен метод. 
Ще търсим мир и успокоение, а не пристрастеност и огън. Няма да сме придирчиви към външността, а ще обръщаме внимание на онази сила, която индивидът привнася в живота ни.
Бавно ще стартираме да разбираме, че значимото не е кой е този човек, а кой човек във вас пробужда той. Тази Любов би трябвало да ни направи по-добри. Тя би трябвало да ни въодушевява.
И тогава ще разберем, че най-голямата неточност в живота ни е станала пътеводна звезда към най-голямата Любов в живота ни. Източник